Jan 31, 2010, 7:38 PM

Ода за виното

  Poetry » Other
3.2K 0 12

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен -

 пръст със пот напоена,

пръстен около мене,

виното е вселена,
виното е предчувствие,
виното е остатък,
чистата кръв на земята,
чистият див отпечатък,

светлите глътки лято,

резките нотки зима,

виното е очакване,

което в мига те има.

 

Потопило до дъно слънцето,
като златен печат за чудо,
виното е насъщо случване -
жива, красива лудост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...