3 dic 2007, 19:22

"Ода за Забрава"

996 0 5
Изгубих себе си в търсене на теб!
Забравих името си в повтаряне на твоето!
Сега съм само сянка дух проклет,
който стене търси своето.

А "своето" знаеш, това си ти!
Искам да те взема, но ми липсва плът.
Около мен витаят все изгубени души
и те, като мен, търсят своя път.

А "пътя" зная, че го няма,
но моята прокоба е да вървя.
Да вървя и да търся една измама,
една легенда, като приказна лъжа!

Вече знаеш - призрак съм аз,
погребан спомен, един забравен миг!
Една горяла и недогоряла страст,
умряла, но оставила за теб последния си вик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Чавдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли понякога мразя любовта...Тя е толкова умопобъркана, болна и пренатъпкана от отвращение когато не получи своето...
  • Много силен стих!Поздрави и от мен!Добре си се справил в написването, личат си дълбоки чувства...
  • Благодаря, на всички!Пожелавам ви успех и голяма доза креативност!
  • Павел, поздравявам те!
  • ПОКЪРТИТЕЛНОПоздравявам те!!!Загубил си себе си,търсейки нея,така и ще се преоткриеш!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...