3 dic 2007, 19:22

"Ода за Забрава"

992 0 5
Изгубих себе си в търсене на теб!
Забравих името си в повтаряне на твоето!
Сега съм само сянка дух проклет,
който стене търси своето.

А "своето" знаеш, това си ти!
Искам да те взема, но ми липсва плът.
Около мен витаят все изгубени души
и те, като мен, търсят своя път.

А "пътя" зная, че го няма,
но моята прокоба е да вървя.
Да вървя и да търся една измама,
една легенда, като приказна лъжа!

Вече знаеш - призрак съм аз,
погребан спомен, един забравен миг!
Една горяла и недогоряла страст,
умряла, но оставила за теб последния си вик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Чавдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли понякога мразя любовта...Тя е толкова умопобъркана, болна и пренатъпкана от отвращение когато не получи своето...
  • Много силен стих!Поздрави и от мен!Добре си се справил в написването, личат си дълбоки чувства...
  • Благодаря, на всички!Пожелавам ви успех и голяма доза креативност!
  • Павел, поздравявам те!
  • ПОКЪРТИТЕЛНОПоздравявам те!!!Загубил си себе си,търсейки нея,така и ще се преоткриеш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...