3.12.2007 г., 19:22

"Ода за Забрава"

997 0 5
Изгубих себе си в търсене на теб!
Забравих името си в повтаряне на твоето!
Сега съм само сянка дух проклет,
който стене търси своето.

А "своето" знаеш, това си ти!
Искам да те взема, но ми липсва плът.
Около мен витаят все изгубени души
и те, като мен, търсят своя път.

А "пътя" зная, че го няма,
но моята прокоба е да вървя.
Да вървя и да търся една измама,
една легенда, като приказна лъжа!

Вече знаеш - призрак съм аз,
погребан спомен, един забравен миг!
Една горяла и недогоряла страст,
умряла, но оставила за теб последния си вик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли понякога мразя любовта...Тя е толкова умопобъркана, болна и пренатъпкана от отвращение когато не получи своето...
  • Много силен стих!Поздрави и от мен!Добре си се справил в написването, личат си дълбоки чувства...
  • Благодаря, на всички!Пожелавам ви успех и голяма доза креативност!
  • Павел, поздравявам те!
  • ПОКЪРТИТЕЛНОПоздравявам те!!!Загубил си себе си,търсейки нея,така и ще се преоткриеш!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...