3 дек. 2007 г., 19:22

"Ода за Забрава"

990 0 5
Изгубих себе си в търсене на теб!
Забравих името си в повтаряне на твоето!
Сега съм само сянка дух проклет,
който стене търси своето.

А "своето" знаеш, това си ти!
Искам да те взема, но ми липсва плът.
Около мен витаят все изгубени души
и те, като мен, търсят своя път.

А "пътя" зная, че го няма,
но моята прокоба е да вървя.
Да вървя и да търся една измама,
една легенда, като приказна лъжа!

Вече знаеш - призрак съм аз,
погребан спомен, един забравен миг!
Една горяла и недогоряла страст,
умряла, но оставила за теб последния си вик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Чавдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знаеш ли понякога мразя любовта...Тя е толкова умопобъркана, болна и пренатъпкана от отвращение когато не получи своето...
  • Много силен стих!Поздрави и от мен!Добре си се справил в написването, личат си дълбоки чувства...
  • Благодаря, на всички!Пожелавам ви успех и голяма доза креативност!
  • Павел, поздравявам те!
  • ПОКЪРТИТЕЛНОПоздравявам те!!!Загубил си себе си,търсейки нея,така и ще се преоткриеш!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...