16 ago 2024, 6:20

Одеялото на покварената нощ

634 1 0

 

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,

нито мога да забравя онези мрачни чувства,

обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.

Нима това е едрата сума,

която трябва да платя,

само за това, че сме семейство?

 

Гърча се, опитвайки се да заспя,

ала мислите натрапват ми се нелюбезно

и луната гледа ме как в леглото се въртя,

"Не!", гръмогласно крещя 

и не мога да го отрека,

че нощта ми се струва като безкрайност.

 

Ала ако ги спомена на глас,

излагам на показ чувствата коварни, 

доказвам как станалото е реалност

и не мога да избягам от ръцете ти неморални.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...