Одеялото на покварената нощ

Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,

нито мога да забравя онези мрачни чувства,

обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.

Нима това е едрата сума,

която трябва да платя,

само за това, че сме семейство?

Гърча се, опитвайки се да заспя,

ала мислите натрапват ми се нелюбезно

и луната гледа ме как в леглото се въртя,

"Не!", гръмогласно крещя 

и не мога да го отрека,

че нощта ми се струва като безкрайност.

Ала ако ги спомена на глас,

излагам на показ чувствата коварни, 

доказвам как станалото е реалност

и не мога да избягам от ръцете ти неморални.