Одеялото на покварената нощ
641
1
0
Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя,
само за това, че сме семейство?
Гърча се, опитвайки се да заспя,
ала мислите натрапват ми се нелюбезно
и луната гледа ме как в леглото се въртя,
"Не!", гръмогласно крещя
и не мога да го отрека,
че нощта ми се струва като безкрайност.
Ала ако ги спомена на глас,
излагам на показ чувствата коварни,
доказвам как станалото е реалност
и не мога да избягам от ръцете ти неморални.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Всички права запазени
