Одисея с букви
Още малко съм дете,
но така ми се чете.
Татко вестника прелиства,
знае и да се подписва.
Мама е с готварска книга,
бате с "Винету" е, стига!
Само котката и аз,
ни наум и ни на глас
не четем, какъв позор,
гледам в задния ни двор
патици, кокошки тичат,
четенето не обичат,
неграмотно е прасето
същото е и телето,
а овцете, и козите
гледат само да са сити,
гъските и те се перят,
но пред буквите треперят.
Шаро срича ли? Не може.
Да ни пази тук е сложен.
Сложно е в безбуквен свят
беден си, а не богат.
Ще чета един домат,
сладък, розов е на цвят.
Семките чета на диня,
после тези на смокиня.
Май че повече броя,
ала план ще си скроя.
Бате ще го шпионирам
буквите как ги събира,
ту на грозд и ту на клас,
после ги чете в захлас.
Да попитам май е редно,
мама как чете последно
ту напред или назад,
буквите са весел свят.
Тате много е зает,
книги е прочел безчет.
После баба ще попитам,
как на букви се полита.
Но тя повече плете,
книги много не чете.
Дядо вдигнал е пушилка,
при пчелите се кандилка,
учи мед как да събират
и без книги ги разбира.
Как без тях, те всичко знаят,
само не и да играят.
Дремят дружно на редици
и с криле са като птици.
Буквите ще ги науча,
че без тях живея скучно.
Не че скучно си живея,
честно, с тях ще поумнея.
Ще науча после всичко,
но ще дойде то самичко.
Бързането не помага,
разум повече ще влагам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
