Одисея с букви
Още малко съм дете,
но така ми се чете.
Татко вестника прелиства,
знае и да се подписва.
Мама е с готварска книга,
бате с "Винету" е, стига!
Само котката и аз,
ни наум и ни на глас
не четем, какъв позор,
гледам в задния ни двор
патици, кокошки тичат,
четенето не обичат,
неграмотно е прасето
същото е и телето,
а овцете, и козите
гледат само да са сити,
гъските и те се перят,
но пред буквите треперят.
Шаро срича ли? Не може.
Да ни пази тук е сложен.
Сложно е в безбуквен свят
беден си, а не богат.
Ще чета един домат,
сладък, розов е на цвят.
Семките чета на диня,
после тези на смокиня.
Май че повече броя,
ала план ще си скроя.
Бате ще го шпионирам
буквите как ги събира,
ту на грозд и ту на клас,
после ги чете в захлас.
Да попитам май е редно,
мама как чете последно
ту напред или назад,
буквите са весел свят.
Тате много е зает,
книги е прочел безчет.
После баба ще попитам,
как на букви се полита.
Но тя повече плете,
книги много не чете.
Дядо вдигнал е пушилка,
при пчелите се кандилка,
учи мед как да събират
и без книги ги разбира.
Как без тях, те всичко знаят,
само не и да играят.
Дремят дружно на редици
и с криле са като птици.
Буквите ще ги науча,
че без тях живея скучно.
Не че скучно си живея,
честно, с тях ще поумнея.
Ще науча после всичко,
но ще дойде то самичко.
Бързането не помага,
разум повече ще влагам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
