Одраскано
Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна...
Къде се изгубих,
защо - не е тази играта,
която ми подхожда
да открия най-същественото...
Оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време -
сега в нозете си гледам,
искам случването на живота си
и с ръцете крехкостта му пазя -
нюанса на битието,
сочността на дивото,
първичното желание за две шепи
дъждовна вода
да измия лицето си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
