Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна...
Къде се изгубих,
защо - не е тази играта,
която ми подхожда
да открия най-същественото...
Оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време -
сега в нозете си гледам,
искам случването на живота си
и с ръцете крехкостта му пазя -
нюанса на битието,
сочността на дивото,
първичното желание за две шепи
дъждовна вода
да измия лицето си...
© Дима All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
