Jan 14, 2016, 11:59 PM

Одраскано 

  Poetry » Other
643 0 1

Докосвам с пръсти острието 

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна...

Къде се изгубих,

защо - не е тази играта,

която ми подхожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубеното време -

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода

да измия лицето си...

 

 

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Живот по острието на бръснача...
    И изводи стаени в капка кръв.
    И късно е. Мечтата спря да плаче
    затуй,че скъса пъпната и връв...

    Допадна ми,Червенокоске!
Random works
: ??:??