Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна...
Къде се изгубих,
защо - не е тази играта,
която ми подхожда
да открия най-същественото...
Оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време -
сега в нозете си гледам,
искам случването на живота си
и с ръцете крехкостта му пазя -
нюанса на битието,
сочността на дивото,
първичното желание за две шепи
дъждовна вода
да измия лицето си...
© Дима All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
