Одраскано
Докосвам с пръсти острието
на играта -
кротка емоция,
безсмислено красива,
възхитително безсрамна...
Къде се изгубих,
защо - не е тази играта,
която ми подхожда
да открия най-същественото...
Оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време -
сега в нозете си гледам,
искам случването на живота си
и с ръцете крехкостта му пазя -
нюанса на битието,
сочността на дивото,
първичното желание за две шепи
дъждовна вода
да измия лицето си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
