Одраскано

СОЛАР (Дима)
224 919

14.01.2016 г., 23:59 ч.

Поезия » Друга

838 0 1

Докосвам с пръсти острието

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна...

Къде се изгубих,

защо - не е тази играта,

която ми подхожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубеното време -

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода

да измия лицето си...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.