14 янв. 2016 г., 23:59

Одраскано 

  Поэзия » Другая
629 0 1

Докосвам с пръсти острието 

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна...

Къде се изгубих,

защо - не е тази играта,

която ми подхожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубеното време -

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода

да измия лицето си...

 

 

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Живот по острието на бръснача...
    И изводи стаени в капка кръв.
    И късно е. Мечтата спря да плаче
    затуй,че скъса пъпната и връв...

    Допадна ми,Червенокоске!
Предложения
: ??:??