14 янв. 2016 г., 23:59

Одраскано

1.3K 0 1

Докосвам с пръсти острието 

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна...

Къде се изгубих,

защо - не е тази играта,

която ми подхожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубеното време -

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода

да измия лицето си...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живот по острието на бръснача...
    И изводи стаени в капка кръв.
    И късно е. Мечтата спря да плаче
    затуй,че скъса пъпната и връв...

    Допадна ми,Червенокоске!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...