14 янв. 2016 г., 23:59

Одраскано

1.2K 0 1

Докосвам с пръсти острието 

на играта -

кротка емоция,

безсмислено красива,

възхитително безсрамна...

Къде се изгубих,

защо - не е тази играта,

която ми подхожда

да открия най-същественото...

Оказа се тежък недъг

да предъвквам изгубеното време -

сега в нозете си гледам,

искам случването на живота си

и с ръцете крехкостта му пазя -

нюанса на битието,

сочността на дивото,

първичното желание за две шепи

дъждовна вода

да измия лицето си...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Живот по острието на бръснача...
    И изводи стаени в капка кръв.
    И късно е. Мечтата спря да плаче
    затуй,че скъса пъпната и връв...

    Допадна ми,Червенокоске!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...