Огледално

Огледалце, огледалце на стената,

защо изпитваш болка тъй позната?

Защо се виждам все по-ясно в тебе?

Защо сълзите скриваш със усмивка?

Пренасяш ли огромното си бреме

в чувал с табелка: ,,Моля за почивка”?

И ето, вече виждам те кристално -

изчистил си стъклото със салфетка.

Еднакви сме, признаваш огледално:

,,аварп ис иганив …и е ткаФ”.