29 окт. 2025 г., 08:41  

Огледално

190 0 0

Огледалце, огледалце на стената,

защо изпитваш болка тъй позната?

 

Защо се виждам все по-ясно в тебе?

Защо сълзите скриваш със усмивка?

Пренасяш ли огромното си бреме

в чувал с табелка: ,,Моля за почивка”?

 

И ето, вече виждам те кристално -

изчистил си стъклото със салфетка.

Еднакви сме, признаваш огледално:

,,аварп ис иганив …и е ткаФ”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Желязкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...