Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме
в чувал с табелка: ,,Моля за почивка”?
И ето, вече виждам те кристално -
изчистил си стъклото със салфетка.
Еднакви сме, признаваш огледално:
,,аварп ис иганив …и е ткаФ”.
© Гергана Желязкова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
