Огледално
Огледалце, огледалце на стената,
защо изпитваш болка тъй позната?
Защо се виждам все по-ясно в тебе?
Защо сълзите скриваш със усмивка?
Пренасяш ли огромното си бреме
в чувал с табелка: ,,Моля за почивка”?
И ето, вече виждам те кристално -
изчистил си стъклото със салфетка.
Еднакви сме, признаваш огледално:
,,аварп ис иганив …и е ткаФ”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
