24 nov 2007, 21:46

Огледало 

  Poesía » De amor
734 0 14
 

Остарява във мен непознатата -

да се сбъдне, навярно, по-ничия.

В две посоки избродих земята:

да се върна поисках, различна.

 

Вярвах, пак ще огрее звездата ми -

и далечна, и неуловима.

Приземена била съм. Все някога,

може би и за тебе любима...

 

Светлина, отразена в росата,

заслепява за миг и... изтича:

отмини - аз съм тази, която,

с невъзможна любов те обича!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??