Огледало

Poetry » Love

892 0 14

Остарява във мен непознатата -

да се сбъдне, навярно, по-ничия.

В две посоки избродих земята:

да се върна поисках, различна.

Вярвах, пак ще огрее звездата ми -

и далечна, и неуловима.

Приземена била съм. Все някога,

може би и за тебе любима...

Светлина, отразена в росата,

заслепява за миг и... изтича:

отмини - аз съм тази, която,

с невъзможна любов те обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iral (Мария Гюзелева)

Истинко и нежно!

2008-04-26T19:22:47+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно е , мила Дани.
Стопли ме красотата на чувствата и словата ти.
Много е хубаво , много. С обич за теб.

2007-11-26T16:30:13+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Хубаво стихотворение!!!!
Поздрави от мен.!!!!!!

2007-11-25T16:50:17+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

...отмини - аз съм тази, която,
с невъзможна любов те обича!
* * *
Великолепно е, Данче! Обич грее в думите ти!

2007-11-25T10:17:04+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Обичай!
Поздрав за хубавия стих!

2007-11-25T09:22:08+02:00