24.11.2007 г., 21:46 ч.

Огледало 

  Поезия » Любовна
703 0 14
 

Остарява във мен непознатата -

да се сбъдне, навярно, по-ничия.

В две посоки избродих земята:

да се върна поисках, различна.

 

Вярвах, пак ще огрее звездата ми -

и далечна, и неуловима.

Приземена била съм. Все някога,

може би и за тебе любима...

 

Светлина, отразена в росата,

заслепява за миг и... изтича:

отмини - аз съм тази, която,

с невъзможна любов те обича!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??