Огледало

juliet007 (Эоя Михова)
154 1213

15 feb 2008, 7:24

Poesía

487 0 4

^{Когато се погледнеш в огледало}

^{и образът познат пред теб изплува,}

^{тогава светлините се затварят}

^{дълбоко в теб. И сякаш се събуждат}

^{илюзии, мисловно невъзможни,}

^{незрими за очите ти писания,}

^{които чакат пак да ги погледнеш,}

^{но всеки път остават неразбрани.}

^{Но всеки път остават непрочетени.}

^{А мислите ти търсят ги безспирно}

^{в пространството на твоето съзнание.}

^{Заключени вратите му ги спират.}

^{И образът ти, само той остава -}

^{ключът към тебе чака да открие,}

^{че после, щом погледнеш в огледало,}

^{да можеш и отвътре да се видиш.}

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Победител (Васил Георгиев)

2008-02-15T11:51:02+02:00

Много хубав стих!Поздрави, Зоя!
feia (Вилдан Сефер)

2008-02-15T10:15:26+02:00

Страхотен стих!Дълбок!Поздравления!
kity (Людмила Нилсън)

2008-02-15T10:11:08+02:00

Де да можеше всеки път да се виждаме и отвътре!

Хареса ми, поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-15T09:58:02+02:00

...ключът към тебе чака да открие...
много ми хареса идеята! Хубав стих!
с обич,Зоя.