juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
15 feb 2008, 7:24

Огледало

  Poesía
631 0 4

Огледало

Когато се погледнеш в огледало

и образът познат пред теб изплува,

тогава светлините се затварят

дълбоко в теб. И сякаш се събуждат

илюзии, мисловно невъзможни,

незрими за очите ти писания,

които чакат пак да ги погледнеш,

но всеки път остават неразбрани.

Но всеки път остават непрочетени.

А мислите ти търсят ги безспирно

в пространството на твоето съзнание.

Заключени вратите му ги спират.

И образът ти, само той остава -

ключът към тебе чака да открие,

че после, щом погледнеш в огледало,

да можеш и отвътре да се видиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0