15.02.2008 г., 7:24

Огледало

629 0 4

Огледало

Когато се погледнеш в огледало

и образът познат пред теб изплува,

тогава светлините се затварят

дълбоко в теб. И сякаш се събуждат

илюзии, мисловно невъзможни,

незрими за очите ти писания,

които чакат пак да ги погледнеш,

но всеки път остават неразбрани.

Но всеки път остават непрочетени.

А мислите ти търсят ги безспирно

в пространството на твоето съзнание.

Заключени вратите му ги спират.

И образът ти, само той остава -

ключът към тебе чака да открие,

че после, щом погледнеш в огледало,

да можеш и отвътре да се видиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...