Огледало

Поэзия

630 0 4

Когато се погледнеш в огледало

и образът познат пред теб изплува,

тогава светлините се затварят

дълбоко в теб. И сякаш се събуждат

илюзии, мисловно невъзможни,

незрими за очите ти писания,

които чакат пак да ги погледнеш,

но всеки път остават неразбрани.

Но всеки път остават непрочетени.

А мислите ти търсят ги безспирно

в пространството на твоето съзнание.

Заключени вратите му ги спират.

И образът ти, само той остава -

ключът към тебе чака да открие,

че после, щом погледнеш в огледало,

да можеш и отвътре да се видиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Победител (Васил Георгиев)

Много хубав стих!Поздрави, Зоя!

2008-02-15T11:51:02+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Страхотен стих!Дълбок!Поздравления!

2008-02-15T10:15:26+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Де да можеше всеки път да се виждаме и отвътре!

Хареса ми, поздрави!

2008-02-15T10:11:08+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

...ключът към тебе чака да открие...
много ми хареса идеята! Хубав стих!
с обич,Зоя.

2008-02-15T09:58:02+02:00