juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
Feb 15, 2008, 7:24 AM

Огледало

  Poetry
632 0 4

Огледало

Когато се погледнеш в огледало

и образът познат пред теб изплува,

тогава светлините се затварят

дълбоко в теб. И сякаш се събуждат

илюзии, мисловно невъзможни,

незрими за очите ти писания,

които чакат пак да ги погледнеш,

но всеки път остават неразбрани.

Но всеки път остават непрочетени.

А мислите ти търсят ги безспирно

в пространството на твоето съзнание.

Заключени вратите му ги спират.

И образът ти, само той остава -

ключът към тебе чака да открие,

че после, щом погледнеш в огледало,

да можеш и отвътре да се видиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9