27 jun 2010, 22:37

Огледало

  Poesía » Otra
899 0 3

 

Огледало

 

Ден след ден в ярки тонове минава,

в цветните звуци от хиляди тълпи.

Сърцето всеки час се бори и предава,

кога ли ще се предадеш и самата ти?!

 

Момиче мило, твоят живот е една измама!

Защо веднъж не се промени?!

Остана със същата идеализирана представа

и със същите несбъднати мечти!

 

Сега се чудиш защо светът жесток е

и не виждаш блясъка в своите очи.

Не ще го видиш, осъзнай се!

Пътят ти обсипан е с бодли!

 

Искаш да ти кажа, че си силна,

но знаеш, че отново ти грешиш.

Силата не значи да си непобедима,

а само, че ще продължиш.

 

Но каква ли полза от тебе има,

ако пишеш глупости до два през нощта?!

Мислиш как себе си да иронизираш

и заспиваш отново през деня.

 

Мислиш, че там, където сбъдват се мечтите,

няма ни един човек.

Защото само би обсипал пътя си с бодлите,

които пазеше за теб.

 

Неправдата на другите не можеш да отминеш,

но колко праведна си ти?!

Да не мислиш, че с тази твоя истина ще ме омаеш,

да не мислиш, че с това ще ме промениш?!

 

Ето, пак отиваш натам, откъдето се върна,

в този кръг отново се въртиш.

Стоиш пред огледалото и не можеш

от него да откъснеш очи.

 

Спирам вече с тази засада,

след толкова много лъжи.

Който лъже себе си, един ден се осъзнава,

а после пак пред огледалото стои.

 

Искаш да се увериш, че не са се отразили

дните ти, прекарани в лъжи.

Но когато пред себе си се изправиш,

не можеш дори да си простиш.

 

Грешка е, че не успя да осъзнаеш

как омаловажи своите мечти.

Сега няма смисъл да се каеш,

по-добре за живота си се замисли!

 

Не разбирам какъв е тук проблема,

не разбирам какви са тези мечти!

Каква, по дяволите, е тази дилема,

откъде се взеха тези бодли?!

 

Аз току що се събудих,

а в огледалото видях нечии други черти.

Гледам, но не мога да се позная,

чии са тези очи?!

 

Очите са тези, които намират

пътя към нечия мечта.

Те знаят и как да забравят

преживяната тъга.

 

Невиждани очи лесно се забравят,

но ти моите помниш с дни.

А когато ги забравиш -

виж в огледалото и отново си ги припомни!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...