Огледало
Огледало
Ден след ден в ярки тонове минава,
в цветните звуци от хиляди тълпи.
Сърцето всеки час се бори и предава,
кога ли ще се предадеш и самата ти?!
Момиче мило, твоят живот е една измама!
Защо веднъж не се промени?!
Остана със същата идеализирана представа
и със същите несбъднати мечти!
Сега се чудиш защо светът жесток е
и не виждаш блясъка в своите очи.
Не ще го видиш, осъзнай се!
Пътят ти обсипан е с бодли!
Искаш да ти кажа, че си силна,
но знаеш, че отново ти грешиш.
Силата не значи да си непобедима,
а само, че ще продължиш.
Но каква ли полза от тебе има,
ако пишеш глупости до два през нощта?!
Мислиш как себе си да иронизираш
и заспиваш отново през деня.
Мислиш, че там, където сбъдват се мечтите,
няма ни един човек.
Защото само би обсипал пътя си с бодлите,
които пазеше за теб.
Неправдата на другите не можеш да отминеш,
но колко праведна си ти?!
Да не мислиш, че с тази твоя истина ще ме омаеш,
да не мислиш, че с това ще ме промениш?!
Ето, пак отиваш натам, откъдето се върна,
в този кръг отново се въртиш.
Стоиш пред огледалото и не можеш
от него да откъснеш очи.
Спирам вече с тази засада,
след толкова много лъжи.
Който лъже себе си, един ден се осъзнава,
а после пак пред огледалото стои.
Искаш да се увериш, че не са се отразили
дните ти, прекарани в лъжи.
Но когато пред себе си се изправиш,
не можеш дори да си простиш.
Грешка е, че не успя да осъзнаеш
как омаловажи своите мечти.
Сега няма смисъл да се каеш,
по-добре за живота си се замисли!
Не разбирам какъв е тук проблема,
не разбирам какви са тези мечти!
Каква, по дяволите, е тази дилема,
откъде се взеха тези бодли?!
Аз току що се събудих,
а в огледалото видях нечии други черти.
Гледам, но не мога да се позная,
чии са тези очи?!
Очите са тези, които намират
пътя към нечия мечта.
Те знаят и как да забравят
преживяната тъга.
Невиждани очи лесно се забравят,
но ти моите помниш с дни.
А когато ги забравиш -
виж в огледалото и отново си ги припомни!
© Соня All rights reserved.
