27.06.2010 г., 22:37

Огледало

891 0 3

 

Огледало

 

Ден след ден в ярки тонове минава,

в цветните звуци от хиляди тълпи.

Сърцето всеки час се бори и предава,

кога ли ще се предадеш и самата ти?!

 

Момиче мило, твоят живот е една измама!

Защо веднъж не се промени?!

Остана със същата идеализирана представа

и със същите несбъднати мечти!

 

Сега се чудиш защо светът жесток е

и не виждаш блясъка в своите очи.

Не ще го видиш, осъзнай се!

Пътят ти обсипан е с бодли!

 

Искаш да ти кажа, че си силна,

но знаеш, че отново ти грешиш.

Силата не значи да си непобедима,

а само, че ще продължиш.

 

Но каква ли полза от тебе има,

ако пишеш глупости до два през нощта?!

Мислиш как себе си да иронизираш

и заспиваш отново през деня.

 

Мислиш, че там, където сбъдват се мечтите,

няма ни един човек.

Защото само би обсипал пътя си с бодлите,

които пазеше за теб.

 

Неправдата на другите не можеш да отминеш,

но колко праведна си ти?!

Да не мислиш, че с тази твоя истина ще ме омаеш,

да не мислиш, че с това ще ме промениш?!

 

Ето, пак отиваш натам, откъдето се върна,

в този кръг отново се въртиш.

Стоиш пред огледалото и не можеш

от него да откъснеш очи.

 

Спирам вече с тази засада,

след толкова много лъжи.

Който лъже себе си, един ден се осъзнава,

а после пак пред огледалото стои.

 

Искаш да се увериш, че не са се отразили

дните ти, прекарани в лъжи.

Но когато пред себе си се изправиш,

не можеш дори да си простиш.

 

Грешка е, че не успя да осъзнаеш

как омаловажи своите мечти.

Сега няма смисъл да се каеш,

по-добре за живота си се замисли!

 

Не разбирам какъв е тук проблема,

не разбирам какви са тези мечти!

Каква, по дяволите, е тази дилема,

откъде се взеха тези бодли?!

 

Аз току що се събудих,

а в огледалото видях нечии други черти.

Гледам, но не мога да се позная,

чии са тези очи?!

 

Очите са тези, които намират

пътя към нечия мечта.

Те знаят и как да забравят

преживяната тъга.

 

Невиждани очи лесно се забравят,

но ти моите помниш с дни.

А когато ги забравиш -

виж в огледалото и отново си ги припомни!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...