13 abr 2010, 21:51

Огледало

1.1K 0 6

Огледало!

 

Обичам, когато ме гледаш така,

когато ме виждаш красива,

момичето, взело си миг от света,

от твоята обич отпила.

 

Когато проблесна в очите ти днес

искрица на пламък негаснал,

усетих утеха, че мъжкото в теб

отново на мен е подвластно.

 

Че ти си човекът, в чието сърце

аз още съм волната птица,

която прегръщаш отново с ръце

и пускаш, а после долита.

 

Обичам те, мое любимо момче,

за мен идеал, моя мъка,

с надежда и вяра  по пътя поел

и носещ ми вечна утеха.

 

Усетих се лека на твоите гърди,

когато погледнах в зората

на твоите несметно красиви очи,

повтарящи колко съм сляпа!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Това е много хубаво стихотворние ,но извод а е...
    Само искам да ти питам - там където си написала ПУКАШ? - ПУСКАШ ли имаш впредвид? щото иначе не се вързва!
  • Поздрави за уловения щастлив миг, примесен с мъничко тъга. Стихът топли и кара читателя да се замисли колко такива мигове е пропуснал.
  • Поздрав и от мен!
  • Поздрави за хубавия стих...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...