Огледало
Огледало!
Обичам, когато ме гледаш така,
когато ме виждаш красива,
момичето, взело си миг от света,
от твоята обич отпила.
Когато проблесна в очите ти днес
искрица на пламък негаснал,
усетих утеха, че мъжкото в теб
отново на мен е подвластно.
Че ти си човекът, в чието сърце
аз още съм волната птица,
която прегръщаш отново с ръце
и пускаш, а после долита.
Обичам те, мое любимо момче,
за мен идеал, моя мъка,
с надежда и вяра по пътя поел
и носещ ми вечна утеха.
Усетих се лека на твоите гърди,
когато погледнах в зората
на твоите несметно красиви очи,
повтарящи колко съм сляпа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
