Огледало
Огледало!
Обичам, когато ме гледаш така,
когато ме виждаш красива,
момичето, взело си миг от света,
от твоята обич отпила.
Когато проблесна в очите ти днес
искрица на пламък негаснал,
усетих утеха, че мъжкото в теб
отново на мен е подвластно.
Че ти си човекът, в чието сърце
аз още съм волната птица,
която прегръщаш отново с ръце
и пускаш, а после долита.
Обичам те, мое любимо момче,
за мен идеал, моя мъка,
с надежда и вяра по пътя поел
и носещ ми вечна утеха.
Усетих се лека на твоите гърди,
когато погледнах в зората
на твоите несметно красиви очи,
повтарящи колко съм сляпа!!!
© Боряна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички за хубавите думи!
-
Това е много хубаво стихотворние ,но извод а е...
Само искам да ти питам - там където си написала ПУКАШ? - ПУСКАШ ли имаш впредвид? щото иначе не се вързва! -
Поздрави за уловения щастлив миг, примесен с мъничко тъга. Стихът топли и кара читателя да се замисли колко такива мигове е пропуснал.
-
Поздрав и от мен!
-
Поздрави за хубавия стих...
-
Великолепен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
