13 апр. 2010 г., 21:51

Огледало

1.1K 0 6

Огледало!

 

Обичам, когато ме гледаш така,

когато ме виждаш красива,

момичето, взело си миг от света,

от твоята обич отпила.

 

Когато проблесна в очите ти днес

искрица на пламък негаснал,

усетих утеха, че мъжкото в теб

отново на мен е подвластно.

 

Че ти си човекът, в чието сърце

аз още съм волната птица,

която прегръщаш отново с ръце

и пускаш, а после долита.

 

Обичам те, мое любимо момче,

за мен идеал, моя мъка,

с надежда и вяра  по пътя поел

и носещ ми вечна утеха.

 

Усетих се лека на твоите гърди,

когато погледнах в зората

на твоите несметно красиви очи,

повтарящи колко съм сляпа!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Това е много хубаво стихотворние ,но извод а е...
    Само искам да ти питам - там където си написала ПУКАШ? - ПУСКАШ ли имаш впредвид? щото иначе не се вързва!
  • Поздрави за уловения щастлив миг, примесен с мъничко тъга. Стихът топли и кара читателя да се замисли колко такива мигове е пропуснал.
  • Поздрав и от мен!
  • Поздрави за хубавия стих...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....