5 jun 2012, 11:18

Огледало

  Poesía » Otra
596 0 0

Огледало

 

Едно замислено и огромно огледало

блести от слова и суета.

Като време старо, старо

оглежда човешката душа.

 

Като разпятие ни тегли в далечината

със своето мълчание велико.

Колко тайни ни разкрива

в сърцето мълчаливо.

 

А може би тъй нямо

от звуци, като лист излято,

единствено в очите свети

вечно младо и велико.

 

Със своето мълчание залива

усмивки от бръчки уморено.

Бели крила ни дава

с обичта на хората смирено.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...