5 июн. 2012 г., 11:18

Огледало

595 0 0

Огледало

 

Едно замислено и огромно огледало

блести от слова и суета.

Като време старо, старо

оглежда човешката душа.

 

Като разпятие ни тегли в далечината

със своето мълчание велико.

Колко тайни ни разкрива

в сърцето мълчаливо.

 

А може би тъй нямо

от звуци, като лист излято,

единствено в очите свети

вечно младо и велико.

 

Със своето мълчание залива

усмивки от бръчки уморено.

Бели крила ни дава

с обичта на хората смирено.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...