mariqslavova1947 (Мария)
223

Jun 5, 2012, 11:18 AM

Огледало

Poetry » Other

593 0 0

Огледало

Едно замислено и огромно огледало

блести от слова и суета.

Като време старо, старо

оглежда човешката душа.

Като разпятие ни тегли в далечината

със своето мълчание велико.

Колко тайни ни разкрива

в сърцето мълчаливо.

А може би тъй нямо

от звуци, като лист излято,

единствено в очите свети

вечно младо и велико.

Със своето мълчание залива

усмивки от бръчки уморено.

Бели крила ни дава

с обичта на хората смирено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0