5.06.2012 г., 11:18

Огледало

589 0 0

Огледало

 

Едно замислено и огромно огледало

блести от слова и суета.

Като време старо, старо

оглежда човешката душа.

 

Като разпятие ни тегли в далечината

със своето мълчание велико.

Колко тайни ни разкрива

в сърцето мълчаливо.

 

А може би тъй нямо

от звуци, като лист излято,

единствено в очите свети

вечно младо и велико.

 

Със своето мълчание залива

усмивки от бръчки уморено.

Бели крила ни дава

с обичта на хората смирено.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...