30 sept 2005, 3:08

Огледало на болката в мен

  Poesía
1.3K 0 7

Бавно прокарвам ръка през косите,
вглеждам се в образа - пада мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса...

Огън в сърцето още бушува,
пари, изгаря, прераства в пожар.
Нещо се къса! - Нежната струна,
която до вчера ме правеше цял...

Спомен отминал в мен проговаря:
- Ти си левента с китара в ръка!
- Да! Но го няма звъна на гласа ми
Въглен угаснал е - пепел в пещта!

С поглед премрежен оглеждам лицето -
строго издялано с мъжки черти...
- Стари Вълшебнико, колко ли струват,
твоите дръзки младежки мечти?

Песен изливам в отворена рана,
тя ме спасява от този кошмар,
с песен лекувам душата си стара,
чувствам се млад, във копнеж засиял!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харизмата не остарява!
    Страхотен стих! Рано или късно всеки човек си дава сметка за отминаващото безвъзвратно време...За разочарованията, които е изпитал, за неосъществените мечти и пропуснати възможности; за това, че бавно, но сигурно остарява. Но душата няма бръчки! И това е най-важното...
  • И аз лекувам душата си с красота.
  • много истински
  • Много хубаво пишеш!
  • Допадна ми много този твой стих

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...