Огледало на болката в мен
Бавно прокарвам ръка през косите,
вглеждам се в образа - пада мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса...
Огън в сърцето още бушува,
пари, изгаря, прераства в пожар.
Нещо се къса! - Нежната струна,
която до вчера ме правеше цял...
Спомен отминал в мен проговаря:
- Ти си левента с китара в ръка!
- Да! Но го няма звъна на гласа ми
Въглен угаснал е - пепел в пещта!
С поглед премрежен оглеждам лицето -
строго издялано с мъжки черти...
- Стари Вълшебнико, колко ли струват,
твоите дръзки младежки мечти?
Песен изливам в отворена рана,
тя ме спасява от този кошмар,
с песен лекувам душата си стара,
чувствам се млад, във копнеж засиял!
© Евгени Янев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И аз лекувам душата си с красота.
-
много истински
-
Много хубаво пишеш!
-
Допадна ми много този твой стих
-
Много познато, много!
Поздравления! -
всяка възраст е красива, вълшебнико, стига да умеем да извлечем най-доброто от нея
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Страхотен стих! Рано или късно всеки човек си дава сметка за отминаващото безвъзвратно време...За разочарованията, които е изпитал, за неосъществените мечти и пропуснати възможности; за това, че бавно, но сигурно остарява. Но душата няма бръчки! И това е най-важното...