Бавно прокарвам ръка през косите,
вглеждам се в образа - пада мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса...
Огън в сърцето още бушува,
пари, изгаря, прераства в пожар.
Нещо се къса! - Нежната струна,
която до вчера ме правеше цял...
Спомен отминал в мен проговаря:
- Ти си левента с китара в ръка!
- Да! Но го няма звъна на гласа ми
Въглен угаснал е - пепел в пещта! ...