Огледало на болката в мен
Бавно прокарвам ръка през косите,
вглеждам се в образа - пада мъгла!
Боже, как бързо отминаха дните,
няма я буйната черна коса...
Огън в сърцето още бушува,
пари, изгаря, прераства в пожар.
Нещо се къса! - Нежната струна,
която до вчера ме правеше цял...
Спомен отминал в мен проговаря:
- Ти си левента с китара в ръка!
- Да! Но го няма звъна на гласа ми
Въглен угаснал е - пепел в пещта!
С поглед премрежен оглеждам лицето -
строго издялано с мъжки черти...
- Стари Вълшебнико, колко ли струват,
твоите дръзки младежки мечти?
Песен изливам в отворена рана,
тя ме спасява от този кошмар,
с песен лекувам душата си стара,
чувствам се млад, във копнеж засиял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Янев Всички права запазени
