13 oct 2019, 9:03

Огледало от цветни въздишки 

  Poesía » Del paisaje, Formas graves
876 14 24

Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен

и по пътя си страстни въздишки събира.

Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,

и напомня на звук от разнежена лира.

 

Есента е жената, узряла до своята сладост,

по която кръвта на мъжете лудува.

Тя ги гледа с една неподправена майчина благост

и им шепне в полите и те да кротуват.

 

А в листата изпича погача за дните студени

и врабчета кълват прегладнели трошици.

Но сърцата им вярват, че утре отново в зелено

ще танцуват по пътя небесен крилата на птици.

 

Есента е на чувствата цветния дъх в огледало,

от лъчите на късното слънце за нас засияло.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??