pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
Oct 13, 2019, 9:03 AM

Огледало от цветни въздишки 

  Poetry » Landscape, Strict forms
974 14 24

Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен

и по пътя си страстни въздишки събира.

Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,

и напомня на звук от разнежена лира.

 

Есента е жената, узряла до своята сладост,

по която кръвта на мъжете лудува.

Тя ги гледа с една неподправена майчина благост

и им шепне в полите и те да кротуват.

 

А в листата изпича погача за дните студени

и врабчета кълват прегладнели трошици.

Но сърцата им вярват, че утре отново в зелено

ще танцуват по пътя небесен крилата на птици.

 

Есента е на чувствата цветния дъх в огледало,

от лъчите на късното слънце за нас засияло.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??