Огледало от цветни въздишки
Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост,
по която кръвта на мъжете лудува.
Тя ги гледа с една неподправена майчина благост
и им шепне в полите и те да кротуват.
А в листата изпича погача за дните студени
и врабчета кълват прегладнели трошици.
Но сърцата им вярват, че утре отново в зелено
ще танцуват по пътя небесен крилата на птици.
Есента е на чувствата цветния дъх в огледало,
от лъчите на късното слънце за нас засияло.
© Мария Панайотова All rights reserved.
