7 may 2010, 20:21

Огнен плам 

  Poesía » Filosófica
1590 0 5

Имало нявга история една
за младежа див и старата гора,
възхищавал се на тиха шумота,
дирил във света истинността.

Започнал той учители да дири
и търсел разни думи златокрили,

инстинктите му негде там се скрили -
в самотния живот без думи мили.

Послушал той учения безброй,
че привлекателните думи - рой,
дали със поучения, или със бой
налагал волята им той.

По-късно той забравил за гората,
забравил дивото и бързината,
приветствал дружелюбно самотата,
в обятията му тляла топлината.

Отпаднал и отслабнал, но щастлив,
че знае повеч' от народа див,
забравил, че светът е тъй красив,
очите приютили поглед крив.

Приятелите верни не забравил,
а те поискали да го освободят,
мъдрец висок когато се изправел,
а другите - да гледат своя път.

Но спомнил си зеленото в гората
и се запитал: "А отгде аз знам?",
в очите му се появила светлината,
в душата му засветил плам.

Прегърнал той приятелите верни,
изрекъл искрено "Благодаря!",
по помислите хладни, черни
жаравна пламенност полял.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мога да претендирам за идеална пунктуация. Все пак е по - добре, отколкото да няма никаква.

    ...а за какво може да мине?! Пф... добре че този коментар не беше написан когато и стихотворението беше написано... страшно стимулиращо щеше да подейства.
  • Следващия път ще го върна за пунктуация! Такова повествователно творение в никакъв случай не може да мине за "поток на мисълта".
  • Чудесен стих. Поздрав, много ми хареса.
  • Благодаря
  • П-Р-Е-К-Р-А-С-Н-О е
Propuestas
: ??:??