Огнен плам
Имало нявга история една
за младежа див и старата гора,
възхищавал се на тиха шумота,
дирил във света истинността.
Започнал той учители да дири
и търсел разни думи златокрили,
инстинктите му негде там се скрили -
в самотния живот без думи мили.
Послушал той учения безброй,
че привлекателните думи - рой,
дали със поучения, или със бой
налагал волята им той.
По-късно той забравил за гората,
забравил дивото и бързината,
приветствал дружелюбно самотата,
в обятията му тляла топлината.
Отпаднал и отслабнал, но щастлив,
че знае повеч' от народа див,
забравил, че светът е тъй красив,
очите приютили поглед крив.
Приятелите верни не забравил,
а те поискали да го освободят,
мъдрец висок когато се изправел,
а другите - да гледат своя път.
Но спомнил си зеленото в гората
и се запитал: "А отгде аз знам?",
в очите му се появила светлината,
в душата му засветил плам.
Прегърнал той приятелите верни,
изрекъл искрено "Благодаря!",
по помислите хладни, черни
жаравна пламенност полял.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
