Огнен плам
Имало нявга история една
за младежа див и старата гора,
възхищавал се на тиха шумота,
дирил във света истинността.
Започнал той учители да дири
и търсел разни думи златокрили,
инстинктите му негде там се скрили -
в самотния живот без думи мили.
Послушал той учения безброй,
че привлекателните думи - рой,
дали със поучения, или със бой
налагал волята им той.
По-късно той забравил за гората,
забравил дивото и бързината,
приветствал дружелюбно самотата,
в обятията му тляла топлината.
Отпаднал и отслабнал, но щастлив,
че знае повеч' от народа див,
забравил, че светът е тъй красив,
очите приютили поглед крив.
Приятелите верни не забравил,
а те поискали да го освободят,
мъдрец висок когато се изправел,
а другите - да гледат своя път.
Но спомнил си зеленото в гората
и се запитал: "А отгде аз знам?",
в очите му се появила светлината,
в душата му засветил плам.
Прегърнал той приятелите верни,
изрекъл искрено "Благодаря!",
по помислите хладни, черни
жаравна пламенност полял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Стоянов Всички права запазени
