6 feb 2015, 16:28

Огнена диря

  Poesía » Civil
505 1 0

Огнена диря

Българийо, ти пак остана,
макар и опръскана  с  кръв,
 една  не зарастваща рана,
с буренясал сред нивите път.

Ти огнена диря остана.
Заканата,  в тебе расте,
но с мъка като океана,
с  окови на свойте ръце!

Ти огнена диря остана,
вървейки по чуждия  път...
От свои  и чужди обрана -
и с рани във твоята гръд...

Пет века ти бе зад завеса...
И пак те ограждат със тел...
Страна зад желязна завеса,
 с народ, който чело е свел!
   30.09.1975г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...