6 feb 2015, 16:28

Огнена диря

  Poesía » Civil
509 1 0

Огнена диря

Българийо, ти пак остана,
макар и опръскана  с  кръв,
 една  не зарастваща рана,
с буренясал сред нивите път.

Ти огнена диря остана.
Заканата,  в тебе расте,
но с мъка като океана,
с  окови на свойте ръце!

Ти огнена диря остана,
вървейки по чуждия  път...
От свои  и чужди обрана -
и с рани във твоята гръд...

Пет века ти бе зад завеса...
И пак те ограждат със тел...
Страна зад желязна завеса,
 с народ, който чело е свел!
   30.09.1975г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...