Огнена диря
499
1
0
Огнена диря
Българийо, ти пак остана,
макар и опръскана с кръв,
една не зарастваща рана,
с буренясал сред нивите път.
Ти огнена диря остана.
Заканата, в тебе расте,
но с мъка като океана,
с окови на свойте ръце!
Ти огнена диря остана,
вървейки по чуждия път...
От свои и чужди обрана -
и с рани във твоята гръд...
Пет века ти бе зад завеса...
И пак те ограждат със тел...
Страна зад желязна завеса,
с народ, който чело е свел!
30.09.1975г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
