Огнена диря

Българийо, ти пак остана,
макар и опръскана  с  кръв,
 една  не зарастваща рана,
с буренясал сред нивите път.

Ти огнена диря остана.
Заканата,  в тебе расте,
но с мъка като океана,
с  окови на свойте ръце!

Ти огнена диря остана,
вървейки по чуждия  път...
От свои  и чужди обрана -
и с рани във твоята гръд...

Пет века ти бе зад завеса...
И пак те ограждат със тел...
Страна зад желязна завеса,
 с народ, който чело е свел!
   30.09.1975г. София