Капят златни и червени,
ярки есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
В танц се ронят и се кискат,
лепкави от звезден прах.
В крехки длани ги притискам
и ме топлят в своя смях.
От листата пъстроцветни –
пеперудени крилца.
А от розички кокетни
им създавам и сърца.
Ятото крила разпери,
в полет рой листа блестят.
Сякаш огнени фенери
в млечното небе пламтят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
