Капят златни и червени,
ярки есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
В танц се ронят и се кискат,
лепкави от звезден прах.
В крехки длани ги притискам
и ме топлят в своя смях.
От листата пъстроцветни –
пеперудени крилца.
А от розички кокетни
им създавам и сърца.
Ятото крила разпери,
в полет рой листа блестят.
Сякаш огнени фенери
в млечното небе пламтят.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
