Капят златни и червени,
ярки есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
В танц се ронят и се кискат,
лепкави от звезден прах.
В крехки длани ги притискам
и ме топлят в своя смях.
От листата пъстроцветни –
пеперудени крилца.
А от розички кокетни
им създавам и сърца.
Ятото крила разпери,
в полет рой листа блестят.
Сякаш огнени фенери
в млечното небе пламтят.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
