29 oct 2013, 11:25

Огненият Залез...

579 0 2

       Огненият Залез...

 

 

При залез-слънце вятърът утихна,

а огнено морето  затрептя,

щом Слънцето над него се усмихна

преди да слезе в Долната земя...

 

Вечерен бриз замислено и леко

повяваше над пламналата площ,

а кротка вечер стелеше пътека

от тайнства към настъпващата нощ...

 

Едва-едва надиплено Морето

посипано бе с оживяла жар...

Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-

танцувах там във транс на нестинар...

 

Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...

Поисках до Безкрая да вървя-

и стана чудо: Слънцето угасна,

а цялата Стихия засия!..

 

Коста Качев.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...