Огненият Залез...

29 oct 2013, 11:25

Poesía » Del paisaje

413 0 2

Огненият Залез...

При залез-слънце вятърът утихна,

а огнено морето затрептя,

щом Слънцето над него се усмихна

преди да слезе в Долната земя...

Вечерен бриз замислено и леко

повяваше над пламналата площ,

а кротка вечер стелеше пътека

от тайнства към настъпващата нощ...

Едва-едва надиплено Морето

посипано бе с оживяла жар...

Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-

танцувах там във транс на нестинар...

Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...

Поисках до Безкрая да вървя-

и стана чудо: Слънцето угасна,

а цялата Стихия засия!..

Коста Качев.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.