29 oct 2013, 11:25

Огненият Залез...

582 0 2

       Огненият Залез...

 

 

При залез-слънце вятърът утихна,

а огнено морето  затрептя,

щом Слънцето над него се усмихна

преди да слезе в Долната земя...

 

Вечерен бриз замислено и леко

повяваше над пламналата площ,

а кротка вечер стелеше пътека

от тайнства към настъпващата нощ...

 

Едва-едва надиплено Морето

посипано бе с оживяла жар...

Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-

танцувах там във транс на нестинар...

 

Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...

Поисках до Безкрая да вървя-

и стана чудо: Слънцето угасна,

а цялата Стихия засия!..

 

Коста Качев.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...