29 окт. 2013 г., 11:25

Огненият Залез...

587 0 2

       Огненият Залез...

 

 

При залез-слънце вятърът утихна,

а огнено морето  затрептя,

щом Слънцето над него се усмихна

преди да слезе в Долната земя...

 

Вечерен бриз замислено и леко

повяваше над пламналата площ,

а кротка вечер стелеше пътека

от тайнства към настъпващата нощ...

 

Едва-едва надиплено Морето

посипано бе с оживяла жар...

Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-

танцувах там във транс на нестинар...

 

Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...

Поисках до Безкрая да вървя-

и стана чудо: Слънцето угасна,

а цялата Стихия засия!..

 

Коста Качев.          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...